Две деца в къщи: основни правила за спокоен живот

Ако в семейството има две деца, въпросът за разделянето на територията и собствеността почти винаги е остър.
Как можем да осигурим спокойно съжителство в един (особено, ако е малък) апартамент?

Всички деца мечтаят за личното си пространство и наистина се нуждаят от него за хармоничното си развитие и растеж. Съвместното живеене в обща стая не изключва тази възможност. Освен това споделянето на стая с брат (или сестра) има своите силни страни и предимства. Така че за деца с не много голяма разлика във възрастта (от 2 до 5 години) е по-забавно и интересно да живеят заедно. Те общуват повече помежду си, учат се да взаимодействат и да преодоляват конфликти по-рано от връстниците си, които са единствено дете.
В бъдеще най-вероятно те ще имат по-близки и по-доверчиви отношения от тези, които растат сами.
Но, за да направите съвместния живот на малчуганите щастлив и интересен, трябва да спазвате 3 много важни правила, съветват експерти експерти на Parents.ru.

Правило 1. Без резки промени

Не забравяйте да подготвите предварително по-голямото дете за идването на по-малкото на бял свят. Говорете с него за предстоящите промени, кажете му колко интересно и забавно ще бъде да живеят заедно.
В крайна сметка до 4-5-годишна възраст то вече е свикнало да бъде пълноправен и единствен собственик на стаята си. Ето защо, когато избирате място за бебето, се консултирайте с по-голямото, къде би искало да поставите леглото, масата, играчките.
Включете го в планирането на пространството, консултирайте се с него и не забравяйте да вземете предвид неговите желания.
Нека само да направи нещо за бебето – да подреди играчки, да закачи рисунката му над леглото на мъника. Така то може да почувства своята важност и зрялост. Никога не вземайте вещи на по-голямо дете за по-малко, без да сте попитали и поискали разрешение от него.
Ако решите да купите ново легло за по-голямото и дадете неговото на бебето, не забравяйте да обсъдите този въпрос с него: „Ти си толкова голям! Татко и аз се замислихме и решихме, че вече имаш нужда от истинско легло за „възрастни“. А старото ти ще дадем на бебето. То ще спи в него и след време ще стане толкова голямо, колкото и ти."
Включете голямото дете във вземането на решения, изслушайте мнението му.

Снимка: Guliver / Getty

Правило 2. "Собствена" територия

Вземете много сериозно организацията на пространството. Най-добре е да разделите стаята на отделни зони, така че всяко дете да има свое лично пространство, уединен ъгъл. В него можете да поставите легло, нощно шкафче, няколко рафта или малки шкафчета.
Можете да отделите леглата едно от друго със завеса. Това е необходимо, за да могат, ако искат да се изолират, да правят това, което обичат или просто да се отпуснат.
Ако решите да поставите двуетажно легло, нека горното да не е точно под долното.Това може да създаде усещане за подценяване на това,  което спи долу. В крайна сметка детето, което е отгоре, може по всяко време да види какво се случва отдолу, докато от долу това не винаги е възможно.
Отлично решение би било комбинирането на двуетажно легло с рафтове, шкафове, ниши и др., така че горното легло да е изместено настрани спрямо долното или да е под ъгъл от 90 градуса към него. 
В допълнение към отделните кътове е необходимо да се направи обща зона за игра в стаята, където децата да прекарват време в съвместни игри, занимания и забавления.
Между децата, които делят обща стая, често възникват конфликти. Те често не могат да се споразумеят за привидно прости неща.
Дори могат да започнат истинска битка, защото няма как да "разделят" рафта в килера, масата или някаква играчка.
За да избегнете подобни неприятности, нека всяко има лично бюро, шкаф, рафт и т. н.

Освен това нека всяко си има личен статив за рисуване, дъска, молив, набор от маркери и кутия за играчки.
А, за да се ориентират по-лесно и да не бъркат в „своите“ и „чуждите“ неща, им помагайте и ги оцветявайте в различни цветове.
Същият трик може да се направи с всички  артикули, от четките за зъби до одеялата.
Както знаете, играчките са най-важната част от детската стая. И те най-често предизвикват конфликти. 
За да сведете до минимум тези ситуации, нека всяко хлапе има свои играчки, които ще прибера в личната си кутия, която може да постави на рафта си.
И нека някои от играчките и игрите да бъдат споделени. Това са тези, в които участват общо: футбол на маса, бинго, различни викторини, „морски шах“, дама, всякакви настолни игри.
По-добре е да ги поставите на "неутрална" територия.
Ако определена играчка постоянно създава „остри“ конфликти, не се страхувайте да я дублирате.

Правило 3. Равенство във всичко

За да не се карат за дреболии, децата трябва да бъдат научени как да взаимодействат правилно и да споделят общото пространство.
Създайте правила за поведение „за всички случаи“ и от самото начало учете хлапетата да ги спазват.
Кажете им как да се държат в дадена ситуация и какво не трябва да правят при никакви обстоятелства.
Ето как могат да изглеждат основните точки:

1. Преди да вземеш чужда вещ ( да седнеш на чужд стол и т.н.), поискай разрешение!

2. След като играеш, поставяш всички неща на място.

3. Не отнемаш, не чупиш, не разваляш играчки и вещи на брат или сестра си.

4. Ако случайно счупиш играчката на брат или сестра си, незабавно молиш за прошка. Ако той или тя са много разстроени, може да предложиш своя играчка в замяна.

5. Играем заедно – заедно прибираме.

6. Всеки има право да бъде сам, когато иска.

Снимка: Guliver / Getty

Върни го незабавно!

Редица проблемни ситуации могат да бъдат свързани с играчките.

Проблем: По-голямото дете, използвайки своето възрастово превъзходство, отнема играчките на по-малкото и категорично отказва да сподели своите: "Той ще ми ги счупи!"
Какво да направите: Първо, разделете заедно с по-голямото неговите играчки на две групи: тези, които наистина не отговарят на възрастта на по-малкото (твърде крехки, малки и т.н.), и тези, които ще издържат на натиска на малкия изследовател.
Научете хлапето да се договаря: „Позволи ми да играя с твоя самолет, докато ти можеш да вземеш моя камион“.

Проблем: Децата са чувствителни и ревниви към подаръците, които роднини и приятели, им поднасят: „Аха-а-а! Ани получи флумастери, а на мен ми подариха някакви глупави моливи."
Какво да направите: В идеалния случай, ако децата са на близка възраст, подаръците трябва да са еднотипни.
Повод за конфликта може да е някоя дреболия („Тя получи червена шнолка, моята е синя ...").
Опитайте се да научите децата да намират компромисно решение. Например, ако едното е получило кола, а другото - пистолет, обяснете, че 2 различни играчки са по-доброто решение от 2 еднакви: можете да ги сменяте.
Ако децата не се съгласят с вас, нека колата един ден е при едното, на следващия да получи пистолета и така да ги разменят през ден.

Мона Василева